Какво си ти...
Защо си...
Кой те чака...
Прашасъл праг.
Ехти - от самота.
Невзрачна сянка -
бавно чезна в мрака.
Наместо зов -
безцветна самота.
И се върти -
в железен клуп
Душата.
От никого незвана пиета.
Безпаметно
на кръстопът се мятам.
А... няма ключ на моята врата.
Пари?
За бели дни не ми достигат,
а черни ме въртят в отвесен кръг.
Но...
вятърът и въздухът ми стигат.
Целея...
в свят от спомен белорък.
И... още чувам как тревата пее,
а в капчица пулсира благослов.
Звездите пак
с нетленна жар ме греят.
Аз... имам всичко.
Всичко - е Любов!
© Донка Василева Всички права запазени