Едва изцелена от твойте очи,
захапвам ябълката на живота -
червено-жълта, прясно-гнила
от спомен, болка и лъжи,
сладнее ми и ми горчи,
далече си от мене
и цялата земя прилича на пустиня.
Аз пътник съм
и жаждата за обич
превръщам в къс небе,
разтварям си очите в него,
мълча...
и всичко е вълшебно.
© Вяра Дамянова Всички права запазени