Всичко или нищо

25.11.2023 г., 12:37 ч.

Поезия » Любовна

308 3 3

И някога, когато съм се влюбвал,

и някога, когато съм мечтал,

аз давах ли си сметка, че ще губя?

Загубил, означава - надживял.

Не вярвах на травмиращи последствия,

и вдигах се по навик от калта.

С годините затварях във поезия

това, което някому съм дал.

Така се култивира самотата.

Болезнена в началото до бяс.

Досущ коварна, колкото и ра́ка,

тя търси по размера гробно място.

И точно в пожеланото блаженство,

когато любовта успокоява,

живота ми показа с еднопръстов жест,

че взимането не е като даване.

Не искам вече сам да надживявам.

Самотникът е мерна единица

за мъчното житейско оцеляване,

роденият с ръце да бъде птица...

Сега, когато трябва да се радвам,

че ти ми сбъдваш даже немислимото,

аз имам страх, че сам ще се открадна

от теб, на мен така и не простил...

А времето е зъл и гладен хищник.

Надушва всяко живо слабоволие.

По принцип давам всичко или нищо,

преди да стана нечия история...

©тихопат.

Данаил Антонов

19.11.2023

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2023-11-25T22:04:36+02:00

Да,често човек мечтите му излизат "криви",но волята е един същински маратон на мълчанието и стоицизъм по склоновете на любовта.
До болка си верен на себе си:ето защо поезията ти носи лирични ухания,
което е признак за искрено изповедно откровение!
Поздравления, Даниел!🙏
ИнаКалина

2023-11-25T19:15:05+02:00

Малцина държат перото без желанието на всяка цена да се харесат, да предизвикат съчувствие, да си наложат "поетичен" образ... и пак да вълнуват с думите си.
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2023-11-25T13:20:49+02:00

Чест и почитания към откровението и поезията ти!