Всичко, което искам...
... е назовимо с едно име
Не искам да съм жрицата в любовен храм,
че капка обич жриците не получават.
Слуги и неми пленници са на фетиш избран,
а служенето в храма култ е към измамата.
Ни героиня искам да съм в приказен сюжет,
макар че хепи-ендът ми е гарантиран.
Срещу болезнени реалности ще имам амулет,
но насаме духовно пак ще мастурбирам.
Защо да съм фантазия и нечий таен сън?
Безспорно е красиво и ласкаещо!
Но ще пропее утрото и хуквайки навън
мечтателят ми ще е пак из битието лаещо.
Изящна скулптура от мъртъв порцелан?
И вдъхновение за талантлив художник?
А муза на поет, извайващ думи с плам?
Не е за мене! Аз съм крайно невъзможна!
В нехаещия свят, враждебен на любов,
жена ще съм, от плът и настроения!
Ни първата избраница, ни сетен благослов.
Но с настоящо, назовимо въжделение!
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
! -
При теб винаги ми е хубаво.
-
Заложила си на живота, Таня - на живото чувство. А то е наистина за предпочитане пред много точно формулираните, от теб, възможности за избор. На пръв поглед изборът ти е сякаш аналиничен, но при по-внимателно вглеждане, той е избор на сърцето.
Поздравление за майсторски конструираното и вдъхновено реализираното стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
