Спомен мил у тебе се завръща,
но отново силно те тревожи
и така деня ти преобръща,
иска той в гроб да те положи,
а пък ти му пееш нежни оди –
нищо че от мъката притуря
в нощта, когато те споходи,
в гърдите се надига буря.
Ти на болки си така имотна,
че духът ти лесно се прикрива,
но те преживявам за самотна,
казвайки ти колко си красива… ...