21.03.2009 г., 10:53 ч.

Всичко наопаки 

  Поезия » Любовна
1001 0 1

ВСИЧКО НАОПАКИ

Тъмнината в ъгъла блести

тъй силно, че ме заслепява.

Водата и тя започна да гори,

а морето, напук на теб, решило е да остарява!

 

Туй всичкото се случва, знай,

как трудно е да се опише с думи,

не искам аз сърцето ти, дерзай...

Щом не искаш да има нещо помежду ни!

 

Всичко наопаки ще е, помни,

раят - ад, смъртта - живот...

На морето ще се молиш да върне миналите дни,

защото сърцето ти ще стане на компот!!!

 

И стига толкоз романтична съм била!

Писна ми от всичко вече!!

В стиховете ми все думи кат` "любов" ,"лъжа".

Не искам да те виждам аз, човече!!!

 

По владиславски да ти тегля аз една,

мисля, че дойде и твойто време.

По-лесно ще е май така.

Много важно, че някоя си щяла от мен да те отнеме.

 

Край! И точка слагам тука.

Нещастник, нищо не си ти за мен.

Сам ти изхвърли се на боклука,

камионът ще прибере те вдругиден.

 

Айде стига вече, че горкият

почна да си мисли "Как" ,"Какво".

Ти собствената си душа уби я

и даже не разбра защо!

 

И после - смях и подигравки,

виж се - жалък си съвсем.

И започваш с новите заявки,

защото си един голям КРЕТЕН!!!

© Полина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??