Бури и дъждове в душата,
ветрове силни и опасни,
къпейки се в сянката на Луната,
видях пламък син да гасне...
Пак ли ме напускат или аз си тръгвам?
Болката идва на вълни и ме облива,
виждам брега, но не го достигам,
ръка нежна с докосване ме убива...
Лилаво-сиви очите на умрялата надежда
и дрехите и са разкъсани като парцали,
пред счупеното огледало поглед свеждам -
не навън, а в душата ми вали...