Всичко се връща.
Ти казваш много други че обичаш.
Ти можеш винаги по тях да тичаш.
Ти витаеш винаги по небесата,
но кой ли ще те върне на земята...
Красив си ти... но твойта красота
лъже пошло и души погубва.
Всеки ден момичето с теб тъгува.
Боли го и не знае как да избегне пропастта.
Пропаст, която дебне всяка, доближила се до теб.
Пропаст, от която женските сърца излизат,
станали на лед!!
Ти подъл си, но сякаш туй привлича ги жените.
Да страдат искат те, да се съсипват с дните.
Само за едничък миг с теб мечтаят
и мъчат се горките и ридаят…
Но туй си ти, твоето сърце е камък,
лишено е от всякакъв човешки пламък...
Ще дойде ден обаче и ти ще страдаш.
Ще чувстваш ти, че заради някоя пропадаш,
но тя ще бъде като теб,
сърцето й твърдо ще е – сякаш лед!!!
Ще те погледне тя през тъмните си очила,
ще се усмихне фалшиво и ще обърне глава...
Ще те задмине и ти ще бъдеш наранен,
ще се чувстваш безкрайно потресен...
Ще разбереш, че всичко се връща,
че който те задмине, назад не се обръща.
Така и ти навлезе в таз игра човешка,
в която всеки плаща всяка своя грешка.
Научи се, че трябва ти да не раняваш,
че каквото даваш, това и получаваш!!!
© Нина Всички права запазени