Колко тихо е сега,
когато всичко свърши,
когато си отиде любовта!
И колко тъжен е светът,
когато си сам,
потънал в самота!
И всичко ти се струва
толкова излишно
и искаш да избягаш,
да поплачеш скришно!
Сякаш нищо няма смисъл вече,
щом щастието е толкова далече!
Но дори да падаш и да ставаш,
животът продължава!
И дори и да се унижаваш,
щастието наближава!
© Мариета Байкушева Всички права запазени