Заповядай, влез. Налей си
Шардоне.
Отпий си дъх. Макар и да
горчи.
Какъв е сън. Да останем
насаме.
Да говорим. После ще
мълчим.
Била си някъде далече по
света.
Във стръкче цвете. В листенцата от
бяло.
Но вяра носила. В очите ти
чета.
Че в дома ни ще се слеем в
цялост.
И все те пазих в своята
душа.
Не знаех, че в съня ще се
завърнеш.
А всяка болка с обич ще
теша.
Преди отново гръб да ми
обърнеш.
Сега си тук. Почти отпуснала
снага.
Така постой. Във нежния ми
стих.
Не унивай във безсмислена
тъга.
Аз отдавна всичко ти
простих!