Беше всичко...
във времето на нищото,
мислех, че е всичко,
отминавах нищото,
бягайки от тъпото сбогуване,
беше всичко
и нищото
запълвах с
моята страдаща,
изплакана любов,
да си тръгна ли от
нищото, щом
даже то със теб
ще ми липсва,
ЗАЩОТО НЕ МОЖЕ
ДА СВЪРШИ ТОВА,
КОЕТО НЕ Е БИЛО
И НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ
ТОВА, КОЕТО
ВЕЧНО Е...
© Мария Всички права запазени
Споделям, Мария!
Поздрав!