3.11.2009 г., 1:12 ч.

Всичко зависи от теб 

  Поезия » Бели стихове
1346 0 17
Нямаше път!   
Само пътечка!  
И птиците не пееха!
Тревите се снижиха,
а храстите ме удряха
в лицето.  
Не виждах и не чувах!
Вървях...    
докосвайки посоката
с нозете.    
Не дни, а цяла вечност.
Не се отказах!  
Продължих!  
Измокрена до кости 
от дъжда,  
измръзнала  
от ветровете.  
Доказвах си, че мога...
Ще издържа,  
щом силно е сърцето!
И... стигнах някаква  
следа...    
усетих я… с ръцете.
Заля ме топлина  
отвориха се  
във прегръдка  
и сила някаква успя
да отлепи нозете.  
Май полетях  
към върховете...  
Разбрах!    
Поискаш ли!  
Повярваш ли!  
И тръгнеш ли нагоре...
помагат ти и боговете!

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??