Нямаше път! | ||
Само пътечка! | ||
И птиците не пееха! | ||
Тревите се снижиха, | ||
а храстите ме удряха | ||
в лицето. | ||
Не виждах и не чувах! | ||
Вървях... | ||
докосвайки посоката | ||
с нозете. | ||
Не дни, а цяла вечност. | ||
Не се отказах! | ||
Продължих! | ||
Измокрена до кости | ||
от дъжда, | ||
измръзнала | ||
от ветровете. | ||
Доказвах си, че мога... | ||
Ще издържа, | ||
щом силно е сърцето! | ||
И... стигнах някаква | ||
следа... | ||
усетих я… с ръцете. | ||
Заля ме топлина | ||
отвориха се | ||
във прегръдка | ||
и сила някаква успя | ||
да отлепи нозете. | ||
Май полетях | ||
към върховете... | ||
Разбрах! | ||
Поискаш ли! | ||
Повярваш ли! | ||
И тръгнеш ли нагоре... | ||
помагат ти и боговете! |
© Мариана Вълкова Всички права запазени
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>