ВСЯКА ГОРЯЛА
Всяка горяла в душата ти болка,
оставя късче празнина и мрак.
Искаш да я запълниш... о, колко...
Стаена остава там, в онзи злак.
Изправен, напред продължаваш,
но нова буря те превива на две,
скършеното изтръскваш, доказваш,
че още по-силни са двете ръце.
Празнотите в душата се умножават.
Накрая разбираш, че празна е тя.
Това, което по пътя не те побеждава,
те е превърнало в прах, в пустота.
Пълзиш всред отломки от спомени.
От тях изтръгваш пленена любовта.
Пускаш я в теб... сълза... да ромоли,
да те целуне на път за вечността...
20 08 2017
© Надежда Борисова Всички права запазени