Всяка среща, всяка разходка кратка
оставят белег върху моето сърце,
дълбаейки във него с болка сладка
твоето име, твоята душа и твоето лице.
Всеки момент, всеки миг споделен
в съзнанието ми трайно се пропиват,
ярко като поток се разливат в мен
и в сънища неспокойни те преливат.
Всяка твоя дума, всеки твой жест мил
душата моя жадно, трескаво попива
като крушенец отдавна вода не пил
и като кинжал горещ в нея те се впиват.
Всяка усмивка, всяко движение ефирно
карат всяка фибра в мен да потръпва,
мислите ми да блуждаят лудо и неспирно
и в мен те на парчета да се пръскат.
Всеки дъх, всяка мисъл на теб е подчинена,
на теб, на твоята прелест, красота и нежност
и на душата ти в разкош и свежест пременена,
отразяваща се в мен и изпълваща ме с копнежи.
И макар всяка тук често да се промъква,
ти от всяка друга си много по-различна
и пред всяка ти безспорно ще изпъкваш,
и затова не всяка, а само тебе аз обичам.
© Станчо Станчев Всички права запазени