(По М. Емельянов)
Прегърнала възглавницата – спя...
А в сънищата ми се появява Муз(а)
и върши чудеса след чудеса:
поправя кранчетата в банята,
пералнята, изглажда ми прането,
сварява ми кафе, обелва лука,
а яденето къкри тихо като котка
и ароматът му ухае и в съня.
А къщата блести от чистота...
Надежди крехки във съня лелея,
че всичко ще си дойде на место -
ще взема най-накрай да се омъжа! –
от мъките да я избавя...
На святото й място друг ще сложа,
със сълзи на очи да реже лук!...
А Муз(ът) на възглавницата ми ще спи!
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Поздрав,Весела!