16.09.2009 г., 9:10 ч.

Всяка прилика - случайна 

  Поезия
435 0 6

Ало... Имате грешка...
Дъщеря?... Нямам, сори!...
Не! Не съм ветеран...
Млад съм!... Да...
Я не ставайте смешен!...
Не лъжете, ви моля!...
Имам черен колан и
жена!

Катастрофа?... Умира?...
Да!... За заем ще моля...
Не!... Не казвайте - край...
Ох!... Съдба!...
По акцента разбирам,
с малцинството говоря...
Интегрира се май с...
Тишина...

Звънецът - вибрира.
ГСМ-ът -  изгасна.
Чувам как се завърта
ключа.
Във вратата се взирам
и на прага си ясно
виждам жива, не мъртва
жена.

Да! Спестих от измама.
Тя ме гледа сърдита.
Аз се хиля, същинска
пача...
Да ù кажа ли?... Няма!
Тя дори и не пита,
а за нея аз щях да
платя...

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??