Всяка вечер си представям -
как сме, бабо, двете с теб.
Но все по-трудно оцелявам,
пишейки без теб куплет.
Всяка вечер разговарях,
чувства болни притаявах.
В себе си се аз затварях.
Под завивките глава заравях.
И всяка вечер отговарях,
когато звъннеше ми телефона-
притеснена от леглото ставах,
гласът без глас на микрофона. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация