17.04.2010 г., 10:02 ч.

Всяко тръгване... 

  Поезия » Любовна
784 0 14

Всяко тръгване назад

все по-силно

дълбае душата ми.

Все по-силно боли!

И макар да не плача...

Не сълзи ще помогнат,

не сълзи.

Пак ще затворя очи

И ще те търся в мислите.

После ще донарисувам луната.

И ще я приспя...

За да спиш спокойно,

и да не те буди...

А мислите по теб

все по-лудо

ще търсят, ще се лутат.

И всяко следващо очакване

ще е най-желаното.

Ще разпилея по небето

слънчева жар,

на разсъмване,

за да стъкна огъня

на любовта ни.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??