някъде
между третата секунда
и вечността
ревът
на едно бебе
пропука
вселената
времето
се оказа по-устойчиво
само крехките
стъпалца
трябваше бързо
да пробягат
по облаците
докато да загрубеят
само мъничките ръце
трябваше да се спрат
да се протягат
към невъзможностите
а устничките
да престанат да търсят
я храна
я просто целувка
свити на розичка
някъде между петата секунда
и вечността
един старец
дори не си спомняше
къде точно в пясъка
бе заровил
една жена
която за две секунди
му дари илюзията
че е свободен
© Павлина Гатева Всички права запазени
Браво и от мен!