Очите ù са тъжни, опръскани с умора,
и разговорът не върви… какво да сторя?
Разбирам я, не ù е лесно да работи там,
където всяка грешна стъпка е ужасен срам.
Дали пък да не пробвам да я понапия…
Не, умничка е тя и бързо ги разбира тия.
Държа се глупаво и иде ми да се изям;
сваляч от мен не става – това го вече знам.
Обаче тук нещата са съвсем различни,
намесени са чувства гръмотевично епични,
така че чувствам се принуден да я атакувам,
сърцето ми бумти, бумти, почти не чувам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация