Безбройни спомени, сега кошмари,
и този никога не стихващ в мен пожар.
На стари снимки са съдбите избеляли,
напомнящи не гаснещ порив стар.
Погубена завинаги възможност
сега раздира уморената душа,
а на кантара, тежък като вечност,
животът се измерва в самота.
Един момент на искрена надежда,
погубен в миг на женска суета.
Две думи искрени насреща,
отхвърлени от неразбираща ръка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация