Втори шанс съдбата ми поднесе,
повторно паднах в плен на любовта.
И таз зависимост ужасно ми хареса!
Дори твърдях, че бях по-влюбена!
Втори удар съдбата ми нанесе -
и дваж по-силен беше този път.
Сърцето ми се пръсна на парчета -
те никога не ще се залепят!
Обичала съм само теб, дали повярва?
А ти обича ли ме от душа?
Едва ли, съмнения щом се прокрадват -
запомни, без милост Те разяждат любовта.
Втори шанс съдбата ми поднесе,
но с подобаваща ирония.
Урокът си така и не научих -
и позволих повторно да се проваля...
© Виолета Всички права запазени