13.01.2008 г., 1:15 ч.

Втори шанс 

  Поезия » Любовна
766 0 1
Изглеждаш ми така далечен.
Може би дори недостижим.
Искам те до мене вече.
Не разбра ли, че се промених?
Колко пъти да ти кажа "съжалявам".
Падах, ставах, но не спрях.
Твоето лице навсякъде аз виждах
и ти бе моят сладък грях.
Смея се през сълзи и не спирам.
С устни търся твоето лице.
Знам, че ти добре разбираш
трепета на моето сърце. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??