Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
17.04.2014 г., 10:51 ч.

Втори юни 

  Поезия
1404 0 13

 

Горещо ли е много, брате Христо?

Гори те огън, знам, и се потиш.

Светликът във очите ти е бистър,

но мътна страст в душата ти шурти.

 

На тебе ти е три пъти горещо:

веднъж – защото просто си човек,

веднъж – заради другите човеци,

и още – зарад този пъклен век.

 

Можа ли да похапнеш малко хлебец,

преди да се затириш към смъртта?

Той, сухият, навярно е заседнал

във гърлото ти. Пийна ли вода?

 

Коравата земя се впива остро

в подметките на меки ходила.

Мундирът – нов (кога ще го износиш!),

яката малко стърже по тила.

 

Смъртта е горе, скоро ще я стигнеш.

Челото ти се готви за куршум.

На пръсти къмто тебе се повдигам,

потта ти да избърша. Тъй, наум.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??