В планината пак пълзят мъгли
като през оня май.
Дъждът не престава да вали,
като че ли няма край.
Долу в полите,
окъпан от дъжда,
паметник гранитен
издига се насред града.
На него Ботев,
извил си снагата,
гледа строго
със сабя в ръката ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация