1.07.2008 г., 9:14 ч.

вторник 

  Поезия » Бели стихове
884 0 15
не ми пиши името в червено
никога
не понасям разправии
и червения ти пуловер закачен
на пирона на вратата
и тъпото мълчание
дето се спуска в тъмното
не понасям сладко от ягоди
и се изривам от въпроси за бъдещето
и Ред Хот Чили Пепърс
и тридневната ти брада 
дето ми се забива във възглавницата
не ми говори в червено
никога
знам,че това е цвета на кръвта
и че чрез нея съществувам
но не понасям филми с Дракула
и афиши от цирк със слон върху топка
и стари градски песни
хербарии от рози ми докарват деменция
а чернобелите снимки хвърлям в боклука
и ако искаш да ме чуеш
просто вдигни слушалката
и пусни дъжда
и сритай стъклените парчета
от кристалната чаша в ъгъла
да не се порежеш като стъпваш бос
и ми говори
но никога в червено
никога

© Зорница Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??