Вторник е
Вторник е. Събудиха ме гарвани,
а небето плачеше дъждовно.
От съня, в душата имах рани,
всичко ме болеше безусловно.
Вторник е, а исках възкресение.
Вече се задавям от посредственост.
Стаята е моето спасение,
а теглото, моята наследственост.
Вторник е. Да, знам, че ще отмине,
но до следващия белези ще има.
Не обичам вторниците, сине,
в тях ми е студено като в зима.
Вторник е и сякаш съм вторачен
в непонятното повтаряне на вторници.
Идват като някакви палачи,
тръгват като дните за затворници.
Казах ти, че вторник не обичам,
не желая вторници да има.
Дяволът в душата ми наднича.
Вторник, той по мъничко я взема.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ех, този вторник... голяма мъка ти е. Но пък минава, както всичко друго.
Поздрави, Вальо!
-
А вторник определено е вече зад гърба ни! Много хубав стих! Поздравления!
-
Вече е сряда... Хубаво стихотворение!
-
Много ми хареса! Сега разбрах защо не обичам вторниците!
-
!
-
Вторникът имал печална слава, както чета сега с недоумение в Интернет!
Всеки вторник имал зъл час и никой не го знаел кой е. Гърците даже го наричали "ден без късмет". Най-лош бил първият вторник на Великите пости... Толкоз за вторниците! А иначе - хареса ми, Вал! -
Хубаво е. Страшно звучене
-
Вальо, защо финалът не е "Вторник, той по мъничко ú взИма"? Освен че звучи по-добре, е по-точно казано, по моему.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
в непонятното повтаряне на вторници."
Желая ти слънце, което да разкъса този омагьосан кръг.