Ти рисувай, а аз ще напиша
с върха на твоята четка няколко думи...
Дишат и клокочат като стихове в рими
твоите акварелени рисунки сини.
Нюансите и щрихите – нанесени умело и в ред.
А фокусът – заплита разказ "degno di fede".
Съчинени пътьом, написани
в задъханост припряна,
пазят думите следи от нашите мечти.
Овалите на твоите картини, строги,
не четат капризи и не обещават
нито комплименти, нито празни пози.
Въртят се, обгръщат, детайлно нареждат
и сякаш скришно спорни полета отреждат.
Ескизи изящни –
на планети, на облаци над друми,
на извити крехки гранки и монети в мъжки длани,
на ята от птици, на сонети в пъстри шарки –
разказват гръмко, дръзко за самотните сърца,
изморени от носталгия, душевна леност,
и наложени заблуди.
© Мария Всички права запазени