4.03.2019 г., 8:54 ч.

Вулкан 

  Поезия
5.0 / 19
1340 14 15
Клокочи в мен, спотайва се, кротува
и сякаш тлее мъничък вулкан.
А всъщност се подготвя да бушува
набиращият сила великан.
Във кратера му чувства се наслагват
готови мигом да се разгорят,
една искрица нужна е да пламнат,
каквото срещнат – да изпепелят.
И парата превръща се в стихия,
и вече не е кротък малчуган,
а бълва огън мощната фурия,
изригнала като от врящ казан. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Предложения
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • Накъде с този дъжд във косите С това лято което крещи И прелива от блузката скрито В този ден, в тоз...
  • Душа зелена. Синьото небе. И хоризонтът ласкаво разгърден. Тук всичко си е пак, каквото бе, в години...

Още произведения »