Чувствам се изпразнена от всичко,
като ненужен съд захвърлен в тъмнината-
куха и кънтяща.
Чувствам се ограбена от всички,
като дърво останало без листи-
суха и трептяща.
Чувствам се самотна и тревожна,
като сърна подгонена в тъмата-
крехка,беззащитна.
Но изглежда там дълбоко
нещо в мен е оживяло.
Колко любопитно!
Да,това е мойта вяра-
мощно се надига,
силна,будна и любяща
до небето стига.
Тя единствена тук може
живот да дарява,
любовта да дава тоже
що всичко прощава.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени