16.05.2021 г., 21:23 ч.

Вяра в Човека 

  Поезия
525 0 3
Когато падаш ти в тъга и чезнеш в шеметна умора,
вдигнѝ глава над пепелта и знай, че нейде има хора,
които мислят си за теб и в късни нощи те сънуват.
Дори сънят им да е блед, в света си цветно те рисуват.
Когато нямаш светлина и сякаш мракът те поглъща,
подай ръка! Ще те спася, когато всеки се обръща!
Познато чувство ми е то – да няма никой в тъмнината,
да тичаш в огнено кълбо и да трепериш в самотата.
Намерил своето гнездо – навярно ти ще се отпуснеш.
Разперил слънчево добро, в сърцето някой ще допуснеш.
Човек с човек красѝ света и дните както повеляват,
любов, дете, след радостта косите славно побеляват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
: ??:??