ВЯРАТА В ДОБРОТО

Когато си самотен ти

и никой не те чака,

когато твоите мечти

са рухнали във мрака.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

не вярвай в самотата си,

на хората разчитай.

И щом баща и майка, брат,

сестра и близки, ах,

не те разбират в този свят,

ти повярвай пак във тях.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

в семейството си вярвай ти,

на близките разчитай.

Дори когато те остави

любимото момиче,

Не го обричай на забрава,

а пак го ти обичай.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

в раздялата не вярвай ти,

на любовта разчитай.

Когато си предаден ти

от свой добър приятел,

дори да страдаш му прости

и преглътни сълзата.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

в приятелството вярвай ти,

на дружбата разчитай.

И между четири стени,

затворен в тишината,

не падай духом, а стани

и продължи нататък.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

в затвора си не вярвай ти,

на свобода разчитай.

Когато се почувстваш слаб

и с болка във сърцето,

попаднал като лодка там,

във буря сред морето.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

в късмета сляп не вярвай ти,

на себе си разчитай.

Дори като попарен лист

на есента в сланата

да гаснеш сред пейзаж сребрист

и със тъга в душата.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

във зимата не вярвай ти,

на лятото разчитай.

Дори и птица да си ти

с прекършено крило,

на волята си полети

със вдигнато чело.

Да бъдеш с хората добър

ти вечно се заричай,

в пълзенето не вярвай ти,

на полета разчитай.

Дори пропаднал в злия мрак

на бездната житейска,

поуката помни ти пак,

прастара и библейска:

„Със хората добър бъди

и завистта отричай,

в омразата не вярвай ти,

а ближния обичай”!

05. 02. 2003 г.

Кюстендил