ДИС (Деа)
298 6687
5.03.2021 г., 15:57 ч.

Вярна на лятото 

  Поезия
337 2 10

Морето се разпада на вълни
по пясъчните гънки на брега си.
Самотна чайка сгушена мълчи.

Ех, мое свидно лято, ти къде си?

Отплава с лодка някъде на юг,
на рамете птиците отнесе.
Но аз съм вярна и те чакам тук
до кея на отминалата есен.
В скали, в които зимата ехти
от леден грохот в спомени солени.
И с пролет в раковини, дето спи
с непята още песен на сирени.

Морето се събира от вълни,
нанизали в гердан брега самотен.
Ех, мое свидно лято, ти нали
си тръгнало към мен, с дъха си топъл.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??