Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
12.03.2012 г., 9:48 ч.

Вярвай 

  Поезия
873 0 10

 

Помня когато светът беше глина,

очарователно мека в ръцете ми

в час по рисуване и моделиране.

Имах ръце. Бях безсмъртен на седем.

 

Днес съм безсмъртен, но някак по старому.

Твърде ревниво броя си годините.

Колко остават до края на вярата?

Колко ронлива е станала глината!...

 

Зная какво е да бъдеш всесилен –

целият розов живот е на клечка

и като сладък памук си го ближеш,

а и да свърши, не мислиш за левчето.

 

Зная какво е да бъдеш безсилен –

малката стъпка тежи като раждане,

глътката въздух те дави мъчително...

Но ще повярваш ли, ако ти кажа...

 

Ще ми повярваш ли, че си красива? –

без да твърдиш, че луната е стара.

Гледам те. В тъмни зеници се взирам.

Имаме време до края на вярата.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??