Вярвам...

11.02.2007 г., 15:39 ч.

Поезия

5.0 (4)

666 0 11

Вярвам...
Пролетни луди води са се втурнали,
пеят навсякъде, чу ли потоците?
Нямат прегради, заливат ливадите,
денем и нощем не спират, прекрасни са,
плискат, искрят и за малко почиват си
в ниски долчинки и пак се затичват, и
пак лъкатушат, насищат я – жадната,
тъмна земя, окована от зимата,
търсят пролуки, играят със корени,
бисерен звън се разсипва под клоните,
ръсят надолу отминали спомени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Само спомен
Следи от споделени думи

С не малко хъс, безбожно къс, животът ни събира и разделя. Посипва с пепел. Слага кръст. Върти и нас...
Полет (на Й)

Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
Невъзможност

Избрах си я. Онази невъзможност, която ме държи на разстояние, далеч от грях и сънища тревожни, с пр...

Още произведения »