Вярвам, но отново се повтаря
моята невежа суета...
Вярвам,
но в душата ми остава
да гризе и смуче съвестта...
Вярвам,
но не мога да направя
всичките онези чудеса,
за които силно се надявах,
че ще ме издигнат над това...
Вярвам избирателно
и смешно,
вярвам
в мои собствени неща...
Осъзнавам
цялата погрешност
на желанията,
мислите,
света...
Вярвам,
не защото ми е болно,
а защото искам да летя...
Вярвам,
Боже,
в
Твоята безкрайност,
Но ми трябват
Сила
и
Крила...
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
Боже, колко късно те открих!
Затова пък на какъв бисер попаднах!
Благодаря ти, мило момиче, божествена си!
Прегръдка!