ВЯРВАМ
Вярвам на магии.
Вярвам на врачки,
на циганския вятър
вярвам.
Направете ми магия,
искам да я моя...
Към дома си вървеше,
броеше светлините
зад прозорците.
Чаках да бъдеш моя...
Тогава солените сълзи
на нейната самота
до капчица изпих -
стана моя...
Забрави срещите,
забрави лудата възбуда,
когато беше моя...
Сега търсиш
огладнялото пладне
и щастливото утре
на непознатия мъж.
Дано се върнеш отново
и бъдеш моя...
© Мимо Николов Всички права запазени