Дали ще се изниже любовта
като вода от женските ми шепи
с измитите чинии вечерта
и с мислите за хляба ни заети...
Със сутрешното ставане във шест
и с кръговете тъмни под очите,
дали ще кривне в правия си път,
вместо на хоризонта да ни свети.
А после нейде просто ще се спре,
да помирише цвете под небето,
да ме погали, сякаш съм дете,
да ме опари бързо по сърцето. ...