4.12.2009 г., 23:17 ч.

Вярвам в късмета 

  Поезия » Любовна
486 0 0
Качил си мен в скъпата кола
и мислиш, че душата ми купуваш.
Но тялото не е душа -
грешиш, а после ме ревнуваш.
Не питаш ти дали скърбя
за романтична нощ и думи нежни,
а искаш да съм откровена.
Вярвам в късмета си голям,
пътища за мене има, знам.
Ти какво ще правиш, скъпи мой?
Ще търсиш брод в мрака свой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Предложения
: ??:??