Вярваш ли?
Вярваш ли, че има още
нежен допир и целувка от любов,
издайнически погледи, люлякови нощи,
трепети младежки в този свят суров?
Вярваш ли, че още има
Страх от самотата на деня,
от воя на люта и жестока зима,
от силата на неизбежните неща?
Вярваш ли, че може някой
до тебе кротко да приседне
и без излишни думи всякакви
на рамото да ти даде да се облегнеш?
Знаеш ли, аз още вярвам
в силата на човешкото ни „аз",
в страха от нищото, в чувствено „оставам",
в нежни думи във ужасен час!
© Някоя Всички права запазени