Разхождах се. Духаше силен вятър.
Не го усещах, бях в моя свят.
Погледнах телефона, видях че
мойто слънце се показа.
Вярваш ли в любовта от пръв поглед, ме попита.
Разтреперих се, но не от вятъра вилнеещ в града.
Пак бръкна в моето сърце,
външно спокоен съм,
но вътре изгарям от любов.
Твърде сладка си за моята душа.
Много лесен дар си за моето сърце.
А ако се видим, искам да бъда с превръзка на очите ...