Вярваш ли си Ветре, че не ме обичаш,
всяка своя стъпка на мен щом обричаш?
В нежните прегръдки на зелена пролет
с мене ще танцуваш в безгрижния си полет!
В летните пожари, пламенна и боса,
срещу теб ще тичам през нива златокоса!
В стоновете тъжни на свенлива есен
ще ти се причува печалната ми песен!
И ще ти напомня беловласа зима,
че във твоите мисли безкрайно ще ме има!
Още ли си вярваш, че ще ме забравиш –
Мене ще сънуваш, каквото и да правиш!