Когато в този град излезе вятъра

децата хапе

кърши старците

Когато в този град излезе вятъра -

излиза моят убиец

В най-добрата си форма

В най-добрите си времена

Стържейки с нокти стените

свири си монотонно с уста

изпипилен и наточен в ъглите

бръсне лицата сухи

набива игли в очите

И свири си монотонно...

И убива все така монотонно...

А там,

на билото,

Земята споделя своите времена на свиване и на разширение...

 ...

 Д

 че не вярвали в насилието,

 както не вярват,

 че от яйце снесено в чуждо гнездо

 ще се излюпи нещо друго,

 освен кукувица...

 ... Но паметна по лова на вятър е годината,

 в която ги следял непрекъснато през деня,

 а нощем не ги оставял да спят без заковани прозорци.

 Всичко каквото им било нужно

 си набавяли през деня,

 а нощем си гледали скръбта само.

 Само скръбта...

 ... По отвесни,

 непристъпни скали

 към долината се спуска тайна,

 красива някога била вита стълба

 до олтара под който в тайници било съхранявано оръжието...

 Но който не мълчи –

 ще умре!