По дългия път вятъра тръгнал
с боси крака
и не спи,а върви,
денем и нощем,
подир света се върти.
На пътища ясни мечти споделил,
трепет и порив навред подредил.
Ах, вятър - щастлив и нещастен,
стар, но с младост в тия очи,
не спи,
но при сладостно слънце иди
и сърце МИ към него носи!
© Гергана Данаилова Всички права запазени