Вятърът - палавник зъл,
колелета от тръни е подгонил в полето
с напрашени очи и пресъхнало гърло
и със синьо по коленете.
И косата ми дърпа
сякаш тежки кичури брои и преплита,
но не може, забравя, отново започва,
накрая ядосан отлита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация