valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
3.01.2016 г., 14:17 ч.

Вятър 

  Поезия
387 0 6

Този вятър е щур като детство.

От косите ти прави ветрило,

а ръцете студее до честност.

Като моята вяра е силен.

 

Той танцува с листата на двора

и те прави на сън да приличаш.

Аз се вслушвам, когато говори,

но внимавам, когато затича.

 

Свободата той знае какво е.

Той жонглира с различни предмети.

С невъзможното даже се бори

и постига конкретни успехи.

 

Искам аз да приличам на него,

да съм вятър за своите цели.

Щом желая, със шепи да вземам

от мечти, като мен полудели.

 

И развихрен, света да прегръщам,

да пощипвам смеха на децата.

Аз във вятър от днес се превръщам.

Ще разхвърля любов по земята.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??