Разпокъсвани спомени – вятърни,
Секунди, минути топят...
Тайфун създават във мене
и всичко, току-що родено,
посърва... Тайфунът вилнее...
“Мене желаеш ли” – въпросите вятърни
тежко отекват, кънтят...
Мимолетните срещи – вятърни...
А с на морския бриз благостта озарени!
От тях ураган жесток се надига
разпилява ме цяла, посипва
със прах, мръсотия. Казвам му “Стига”!
И “Забранено е” – мислите вятърни
така ме бодат... Бодат както
очите ти – безброй стъкълца натрошени...
Разбери, в мен само полъх си, вятър!
Не те съзирам, ала си до мен...
Желаеш ме без свян, без срам,
Полъхваш – това е само позволено,
Докосваш тихо, без да знам!
Не бих те стигнала – полъх си, вятър!
И близък, и далечен – забранен!!!
--------------------------------------------------------
А тайфунът продължава да щурмува,
злорадо се изсмива: “Бъди силна”...
Всеки знае – вятърът не се ловува!
Ограбена съм, жалка, непосилна...
След раздялата
мила
пътя си единствен
продължи
и без
да се обръщаш
за малко
дори
настрани...
Защото
любовта
е болка несравнима,
а душата нежна
толкоз е ранима...
За красотата
ненаситно е окото,
но сърцето
само едно
друго
сърце побира
и да копнее любов
вечна
то
не спира...
А тесни са
за двама стените
на манастира
и за това
с БОГА
сама оставам
в живота ми
самотен
без други
влюбени във мен
две
очи...
Lina Vira Assa Amy