7.06.2020 г., 0:29 ч.  

Вятър виещ 

  Поезия
752 5 9

Не е умряла, само е заспала 

в сервилния конвулс на болката.

Придатък на живота като цяло

и на предимствата в природата.

Доколкото разбирам падна ниско.

А как ли впрочем пада се високо?

Така че дланите ти да са чисти

и да не влезне стъкълце в окото.

Така че да не мразиш и проклинаш,

човека дето построи му къща.

В сърцето си, (макар да те зазида)

в темелите ѝ да останеш съща. 

В темелите ѝ даже да се риеш,

като животно блъснато на тясно,

изплачеш ли да казваш: Вятър виещ.

И не отляво хапе, а отдясно.

 

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??