Страннико мой, ненаскитан,
слушат те как ги прелиташ върхарите,
дето ти видят очите -
пееш в боаза и шушнеш в ластарите.
Мирис на цъфнали билки,
капки дъждовни нощуват в крилата ти.
Морните, млади кобилки
лягат покорни на изгрев в краката ти.
Ласкаво с димните пръсти,
сресваш горите, кръстосваш джендемите.
Слънце те иска и ръси
песенно-златни искри по перчема ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация