DochkaGeorgieva (Дочка Г)
157 1745
4.05.2017 г., 22:23 ч.

Вятърни дъждове 

  Поезия » Любовна
570 3 15

 

Родена съм от твоята тъга,

сред бронзовия скалпел на илюзиите.

И всеки път издигам се над пропастта,

а ти ме теглиш във водовъртежа на безумието –

с думи.

Но... вятърните дъждове разцепиха нощта,

а слепоочията диво запулсираха.

Отново съм сама,

сред лабиринтите на мъдростта,

за да променя ракурсите на черната обвивка.

 

 

© Дочка Г Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен си,Гавраил! Усмивки от мен .
    И този зов,
    сред вятърните дъждове,
    ни кара да изгаряме
    и да сме живи.
  • Внимавай,
    сред лабиринтите на мъдростта
    много бързо идва старостта.
    Обичай вятърните дъждове
    нещо в тях...винаги зове.
  • Пепи, Еси, Силвия, Владимир, Руми! Благодаря Ви за вниманието и милите думи, написани от сърце.
  • Само там, сред лабиринтите на мъдростта човек израства...
    Поздрав, Доче! Хареса ми много!
  • Хубав стих! Браво, Доче!
  • Загадъчно и красиво!
  • Оригинално!
  • Когато преживяното се осмисли, се стига до мъдрост. Хареса ми, Дочка!Поздрави!
  • Владислав, Ник, благодаря за подкрепата. Слънчеви усмивки от мен.
  • Хари, Младен, Виолета, Стойчо, моите почитания за интересните Ви коментари. Нежна да е нощта Ви.
  • Философията на самотата осмисля любовта...И тогава е време за творческата свобода.Браво,Дочка!🎶
  • Много ми хареса. Силно е.
  • Красиво и нестандартно. Поздравявам те, Дочка!
  • Тежко Цезарово сечение!Поздрави,Дочка!!!
Предложения
: ??:??